Бездомни кучета

''Жена ухапана от куче в двора на НСА'', ''Дете нападнато от хъски''- това са само част от заглавията в пресата, свързани с вечния проблем на България за бездомните кучета.
Въпросът с четириногите приятели е много належащ и винаги ще бъде актуален. Навсякъде, където отидем сме заобиколени от тези бездомни животни. Вече много години България търси разрешение на въпроса с уличните кучета, но засега без кой знае какъв успех. Може би и никога няма да успее пълно. Винаги от едната страна ще стоят природозащитните организации, които вярват, че популацията на кучетата не трябва да бъде ограничавана чрез избиване, а чрез кастрация. От другата страна ще са онези, които предпочитат да се чувстват по-спокойни на улицата и предпочитат по- радикални мерки срещу бездомните животни. И въпреки че за разрешение на проблема се изразходват много средства било то за изолатори или за кастрация, България все още не е намерила верния път. Причините за свръхпопулацията на кучетата са много. На първо място е естественото размножаване на животните. Второ- много домашни кучета стават улични, защото са избягали или са били изоставени от стопаните си. За трета причина може да бъде приета и безотговорността на собствениците, които не кастрират домашните си любимци, и след като кучетата родят малките кученца биват изхвърлени на улицата.

Проблемът за бездомните кучета не е толкова трудно разрешим след като в много европейски страни такъв проблем вече няма.

Гърция, която дълги години се бореше с проблема, стабилизира нещата като прие закон,който регламентира кастрацията и настаняването на животните в приют. Кучетата се прибират от общински служители и се настаняват в подходящи за целта заведения. Там им се правят прегледи и преди да бъдат пуснати на свобода кучетата биват ваксинирани. Убиват се не само болните животни, но и всички проявяващи доминантен и агресивен нрав. Стремежът е те да бъдат връщани максимално бързо, за да се възстановят от процедурата е напълно погрешен и антихуманен!

Във Франция и Италия са създадени много учреждения, занимаващи се с бездомните кучета. В тези страни регистрирането на домашните любимци е задължително. Ваксинирането също. Унищожаването на безпризорните кучета също. Всяко едно куче трябва да има нашийник с името и адреса на собственика си. В приютите кучетата биват ваксинирани против бяс и ако не бъдат потърсени отиват за осиновяване.

Още много страни са успели да се справят с проблема- Белгия, Литва, Латвия, Ирландия и други. България като че ли все още не може да намери верния път. Ставаме свидетели на случаи, при които българи стават жертва на ухапвания от кучета. Никой няма да забрави инцидента, когато глутница кучета нахапаха зверски 34-годишна жена в района на Националната Спортна Академия. Пострадалата имаше рани от главата до петите и едва оживя. Повечето хора бяха потресени и започнаха да се чудят дали и те няма да преживеят същото. Много хора се противопоставиха на природозащитниците с довода, че следващия път това може да се случи на дете. И отговорът не закъсня,когато дете беше нахапано от куче хъски. Примерите не спират дотук. Да не говорим,че ухапването от куче може да причини бяс, кърлежи и кримска треска,която е смъртоносна.

От друга страна не може да се подмине факта,че избиването на кучетата не е нехуманно дело и в никакъв случай не говори за жестокост.Все още няма закон за защита на хората от безпризорните зверове. Разбира се, не говорим за садистични методи, а за съвсем нормално ограничаване на бездомните и безпризорните кучета.
Като че ли решението на въпроса може да се сведе до най-елементарни аспекти:

1. Всяко куче да има свой собствен чип с номер и да се направи регистър на всички кучета билото домашни или бездомни.

2. Стопаните да носят отговорност за кучетата си и при закупуването на животното да попълни декларация, че ще се грижи за него. Това са наглед прости неща, но са доказали ефективността си в много европейски страни.

3. В случай, че държавата не вземе мерки, призоваваме хората да се борят със зверовете с всякакви средства, с бойно и ловно оръжие, с отрова, с въздушно оръжие( въздушни пушки за около 200 лв, които с лекота убиват едро куче), с ловни прашки (цена 5 лв.) стрелящи със съчми, лагерни топчета или гайки м 10, вързани с тел по двойки за експанзивен и кумулативен ефект, с арбалети продаващи се на лица над 18 год. със сила на опън над 80 кг, за бърза и немъчителна смърт.
Внимавайте, никога дори на шега не насочвайте тези оръжия срещу хора!!!!!
начините ще бъдат описани подробно в нова публикация.

България, в частност София, обаче предпочита да дава все по-големи и големи суми, за да се справи с проблема и то безуспешно. През годините са се предприемали множество действия:

През 1996 г. в София се издава заповед общините да съдействат на екипите, които ловят кучета като им се осигури охрана.

През 1998 г. е приета програма за ограничаване на раждаемостта на кучетата. Говори се за построяване на пет нови стационара, но е построен само един.

През 1999 г. се създава " Зоомилосърдие"( "Екоравновесие").

През 2000 г. Кметът на столицата казва, че не може да се справи с проблема. С проблема се натоварва общинският съвет.

През 2002 г. е решено приемането на Закон за защита на животните.

През 2003 г. Споразумението с фондацията на Бриджит Фонда се проваля.

През 2004 г. се създава проект, чрез които броят на кучетата да се намали чрез кастриране, проект струващ огромна сума пари.

През 2005 г. Столична община сключва договор с фирмата "ВИГОНИ-М" ООД. През 2006 г. Националната ветеринарно-медицинска служба установи много нарушения на тази фирма.

През 2006 г. столичният кмет Бойко Борисов сключи договор със сдружението "Германско-българска помощ за животните". Според договора трябва да бъдат изградени четири центъра за улични кучета. В тези приюти, изградени по европейски стандарти, кучетата ще се лекуват, осиновяват, кастрират, а при по-агресивните кучета ще се извършва евтаназия. Всичко това ще бъде безплатно за гражданите. И тук обаче се появиха информации, че Столична община не подкрепя договора, тъй като СО дава на „Екоравновесие" милиони, които през годините са харчени без да доведат до успех в борбата с популацията на бездомните кучета. Явно проблемите с кучетата изнасят на хората в общината, които могат лесно да се възползват от ситуацията като през ръцете им минават все повече и повече пари.

Отношението към животните е показателно за степента на цивилизованост в едно общество казват някои природозащитници, но никой не говори за отношението на кучетата към хората, към децата ни! Кастрацията и ваксинацията на четириногите животни не са действително разрешение на проблема и струват огрмони средства на данъкоплатеца. Остава въпросът доколко последните две действия ще бъдат ефективни и ще могат да разрешат проблема. Кастрацията и намаляването на броя на кучетата не означава, че ще няма да има повече нападнати и ухапани хора.